Адрес: яз. Батак, гр. Батак
Телефон: +359 3542 3015
Интернет страница: http://www.batak-bg.com/TANGRA.htm
Untitled Document
http://www.batak-bg.com/petition-2---8.html
В. Знаме, бр. от 10.04.2008 година. Любят всичко българско и родно! Петиция в подкрепа на родния език взриви българи по цял свят Линк към документа се появи и на интернет страницата на община Батак. Предложени промени в Закона за народната просвета предизвикаха национална петиция в подкрепа на досега действащ текст. Става дума за чл. 16, т. 4, който гласи, че държавните образователни изисквания се прилагат включително за усвояването на книжовния български език. Законопроект, изготвен от правителството, предвижда тази точка да отпадне. Параграф 2 на новосътворения документ разпорежда: В чл. 16 т. 4 се отменя. Законопроектът е внесен в НС на 25 януари тази година. Според обявилите се срещу него трябва да се запази усвояването на книжовния български език като част от държавните образователни изисквания. Автори са родители, регистрирани в портал BGMamma, регистрирани в сайта на СПОД Български бебе-център и членове на сдружението. Като граждани и родители настояваме да има ясни и категорични стандарти по отношение усвояването на българския език в училищата. Настояваме нашите деца, наред с всички останали български граждани, да познават историята на своята странa, да знаят, да говорят и да владеят официалния език в своята Родина и това да бъде гарантирано от държавата със законови изисквания! Силно сме обезпокоени от все по-ниската степен на владеене на родния ни език през последните години, особено сред учениците. Министерството на образованието и науката е длъжно да защитава и пази българския език като признак на образователното ниво на българските граждани. Защитавайки родния си език, ние защитаваме своята история, култура и национална идентичност. Настояваме да не бъде погазвана Конституцията на Република България! В нея изрично е записано, че официалният език в страната ни е българският език.Това означава той да бъде задължително изучаван и усвояван на нужното високо ниво във всички български училища, от всички български граждани и на също такова ниво да бъде изискван и използван във всички български институции. Призоваваме всички ние, като български граждани, да се противопоставим на все по-настойчивото утвърждаване на неграмотността като норма в най-новата история на България!, казва се в петицията. До вчера в 16,00 часа документът бе подписан от над 44 хиляди души. Явно темата е предизвикала широк обществен интерес, след като на ден я подкрепят 9000 българи. Подписи се събират от 30 март тази година. Част от участниците са добавили и коментари. Някои заслужават да бъдат прочетени в оригинал (с малки съкращения): Ако не беше високопарно, бих казал: Подписвам с кръв!!! Въпреки чувствата си (Забелязахте ли, че чувствувам, чевствам и чуствам били дублетни форми???) Не съм никак учуден. Опошляването очевадно се превръща в начин на живот. А в какво да възпитавам децата си? В това, че е достатъчно тате да е откраднал достатъчно, за да може да ми купи диплома? (Всъщност вероятно според ценностната система, която упорито се налага, това ще е на последно място като покупка, доста след джип, телефон...) Наистина не знам, хора - ако в историята на България има велики моменти, то точно словото и буквите са вероятно най- великия! Така мисля аз - за тези неща хората са умирали... Никога няма да приема, че чувства като обич могат да се изписват obi4. Или иначе казано: АМАН ОТ ДУПЕДАВЦИ!!! Ще се радвам, ако това има последици! Тогава поне ще имам основателно извинение да пролея кръв! Не съм нито националист, нито нихилист, дори нямам самочувствието да се нарека патриот, но съм човек, българин, баща..., пише Марин Колчев от София. … поредната простотия измислена от тъпанари. Щом си българин и живееш в България, нормално е задължително да се изучава всичко на български език. Не съм расист, но щом си български поданик трябва да знаеш и учиш на български език. От такива абсурди държавата ни е второ качество и никъде по света не се ползваме с респект, доверие и уважение., смята пък Кирил Бонев, също от столицата. Ако това се случи, ще бъдем първата държава в СВЕТА, която не приема националния си език! Долу ДПС!!!, пише Васил Иванов. Езикът е сред основните обединяващи фактори на едно общество, в основата на една нация. Неговото изучаване трябва да бъде на ниво и задължително за всички граждани на една държава, включително и малцинствата, живеещи на територията й, по-сдържана е столичанката Милена Георгиева. Докъде я докарахме, да се питаме трябва ли българите да учат български!, изумен е Елиян Петков от Пловдив. Това, ако се случи, ще е пълен абсурд. И няма да има респект и уважение към нас, защото ние самите нямаме към себе си и към собствената си история и държава. По тази логика всички държави, където има голямо малцинство от българи по света, трябва да си отменят официалните езици. Е, защо досега не са го направили? Очевидно е, защото са радетели на държавите си и на историята си. Това ми прилича на парадокса, че България никога не е била под турско робство, Турците само временно 500 години са ни били на гости. ЕЙЙЙЙЙ, Гражданино, ОСЪЗНАЙ СЕ, ПИКАЕШ НА ГРОБА НА ВСИЧКИ ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ, КОИТО СА ДАЛИ КРЪВТА СИ ЗА ТАЗИ ДЪРЖАВА, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ ОТ ХИЛЯДИ ГОДИНИ НАСАМ, НЕЗАВИСИМО КЪДЕ СЕ Е НАМИРАЛА! Гражданите, независимо от какъв произход са, са добре дошли, но ЩЕ УВАЖАВАТ ИСТОРИЯТА И СПАЗВАТ ЗАКОНИТЕ. ОФИЦИАЛНИЯТ ЕЗИК Е БЪЛГАРСКИ, подчертава Християн Вълев от София. Срам ме е от законодателите! Срам ме е, че аз и всички ние позволяваме подигравките им да излизат наяве. Трябва да направим нещо, и то не с приказки!!!, призовава Трайко Стоянов от Монтана. Осъзнайте се, хора, ще паднем пак под турско робство! тревожно зове Атанас Стоянов от Бургас. Своя подпис за е дал и Joe The Joker, уточнил, че живее в Ботевград, Афганистан. И още: О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш БЪЛГАРИН?, Език свещен на нашите деди, потомъкът добре те подреди!!! В подкрепа на родния език са се включили и хора от нашата област. Новината бързо се е разнесла зад граница. Български емигранти от Лондон, Виена, Магдебург, Брюксел, Мадрид, Берлин и откъде ли още не сипят гневни коментари по адрес на скудоумното творение на българските политици. Подпис номер 41198 пък е колективен - от Всички членове на Гражданско движение за реална демокрация - емигранти и живеещи в България. Изключително тъжно е, че един от участниците е писал като държава, в която живее все още България. Интересен факт е също, че в подписката, макар и рядко, се срещат турски, арабски и еврейски имена, някои от Пазарджишко. Следват стотици страници с подписи и коментари. Буквално за минути резултатите в цифрите се променят с по 30-50 нови подписа. Петицията може да се види на адрес BGPetition.com. Линк към нея се появи и на страницата на община Батак Общинарите, с които се свързахме вчера, казаха, че не знаят за петицията. Зам.-кметът Георги Харизанов обясни, че в момента се прави нов, по-защитен сайт на община Батак, тъй като на сега действащия често се публикуват дори неща срещу общината. Стана ясно, че интернет-страницата batak-bg.com вече не се ползва от общинската администрация, но е създадена в партньорство с нея и с Корпуса на мира по проект на местното туристическо дружество Батьовци. Оказа се, че секретарят на дружеството - Веселин Станков, е качил препратката към петицията на сайта в понеделник. Въпрос на случайност било, че негов познат му пратил по и-мейла петицията, за да я подпише. Мотивите си за това решение г-н Станков представи така: Официалният език в България е българският. Абсурдно е да бъде незадължителен в училище! Това решение противоречи на Конституцията на Република България. Глупаво е да се откажем просто така от езика, на който говорим повече от 1000 години, още от 885 година, когато учениците...BATAK-muzey
http://www.batak-bg.com/DEDAT.htm
Българската общественост откликна гневно на новината за съществуването на проекта „Мита Батак”. Веднага се разграничиха и държавните културни институции. В същото време се чуват и други гласове.Иронизира се протеста на батачани, пише се за „История- истерия за клане „ и „псевдодрама”Група интелектуалци настояват „конференцията за Батак „ да се проведе и предлагат своето съдействие като частни лица и учени..Прави се опит общественото негодувание да се представи като посегателство срещу свободата на научния дебат.Ние сме убедени, че основните тези на Мартина Балева и Улф Брунбауер, изложени в статиите във в-к „Култура „ и в проекта „Мита Батак „ са несъстоятелни. Недоумяваме как сериозни академични учени считат, че те могат да станат основа на научен дебат. Концепцията на Мартина Балева, е че Батак е напълно забравен след Освобождението.Полският художник Антони Пиотровски научава от дописките на Макгахан за жестокостите през 1876 г и решава да създаде картина за Батак.За Балева прочутият военен кореспондент, е ненадежден свидетел, тъй като е женен за руска аристократка. Според Балева картината на Пиотровски „Баташкото клане „, разтърсва българската общественост.Като отклик на нея се появяват книги, картини, исторически трудове.Между тях са „Записки по българските въстания „ от Захари Стоянов и „Въстанието и клането в Батак„.Потресените местни жители пак тогава превръщат църквата в място за поклонение. Така на несигурна основа се ражда „Мита за Батак „, който трови съзнанието на българите с омраза към всичко турско. Нека съпоставим всичко това с отдавна известни факти. Църквата „Св.Неделя „, е наистина паметно място.М.Балева претендира, че е открила как тя се превръща в историческа светиня. Тя пише :”Главен актьор в откриването на реликвите кости като меродавен обект на поклонение и идентификация сега е не някой друг, а полския художник Антони Пиотровски”.Той идва в Батак през 1889 г. и с помощта на неговите жители възстановява епизоди от потушаването на въстанието. „……Художникът не само е реактивирал спомена на батачани, фокусирайки го върху клането, а го е насочил в точно определена посока.Вместо да продължат да потискат болезнената травма от насилствената загуба на около 1600 свои съселяни, батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им смъртни останки.В действителност нещата стоят съвсем друго яче.На 4.03.1880 г. пловдивският вестник „Народний глас „ пише, че батачани са решили да превърнат църквата „Св.Недела” в паметник, а в съседство да издигнат нов храм.Как е изглеждала църквата скоро след това пише Константин Иречек, който идва в Батак през 1883 г.: „Влизаме вътре. От полутъмните помещение ни посреща чуден мирис.Вътрешността е оставена в това положение, в което се намира след прибирането на човешките трупове.Пред олтара на ниски полици лежат редове от черепи.При някои от тях има восъчни свещи, при други цветя. Няколко са завити в кърпи. Роднините предполагали, че са намерили в тях останките на своите мили и ги снабдили с особена завивка.Някои са цели, други са пробити с куршум, но по голямата част имат от зад белег от тежък удар със сабя или ятаган.Повечето са черепи на жени и деца, които са били изклани от ликуващите мюсюлмани като овце-хващали ги за косите и с бърз удар отзад им отсичали главите.Живописа по стените и тавана едва се познава:Бил е унищожен от огъня.Около прозорците се забелязват дупки от куршумите на пушките.По пода и прозорците е пълно с кости”.Предоставяме на М.Балева и нейни защитници правото да дебатират върху достоверността на свидетелството на чешкия историк.За нас е безспорно, че оцелелите след кланетата са имали ясно съзнание за историческата значимост на въстанието и са почитали своите близки.От тук идва подтика църквата да бъде превърната в паметно място, а не от чужди източници, били те текст или образ.Все пак Балева дължи обяснение за израза си за „мнимите останки”, такива думи не могат да се хвърлят с лека ръка. Необяснимо е защо тя пише, че при посещението на Пиотровски батачани не са имали спомен за въстанието.По това време те са отбелязвали неговия празник- 4 май, традиция запазена и до днес. М.Балева особено настоява на становището си, че Батак е напълно забравен след 1876 г. Той бил преоткрит едва след идването на Пиотровски. Нека се обърне към творчеството на патриарха на българската литература- Иван Вазов.Той пише стихотворение за Батак още през 1876 г. Този интерес не угасва и след Освобождението.Вазов смята да посети Батак и да напише поема за събитията през 1876 г.Не изпълнява намерението си, но през 1881 г. написва стихотворението си „Възпоменание от Батак” – разказ на едно дете.Поводът е съвсем конкретен.Вазов разказва на проф.Иван Шишманов :”Това беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище.Казваше се Иванчо, детския му стил съм запазил в разказа.” Тази творба на поета бързо става много популярна.Батак се споменава и на други места в поезията на Вазов от онова време.Нека си спомним за „ Беласица стара и новий Батак „;”Опълченците на Шипка „,”И полюсите чуха този страшен вик –Батак”,”Родопите „,”Епитафията за лорд Биконсфилд”.Въпреки всичко това Балева настоява, че по онова време Батак изчезва от българската историческа памет. Името на Батак се среща и в политическата публицистика от онова време. На 26 юни 1881 г. вестник „Народний глас „ помества отворено писмо до депутатите на свиканото от княз Александър Батенберг, Велико народно събрание след установяване на режима на пълномощията.В него се отбелязва :”Вие сте Българи, не сте немци, вий сте наши, не сте негови. Във вашите жили Вие носите от онази свята кръв, която се проля за нашето Освобождение, Вие сте създанието на Батак, Перущица Шипка и Плевен”. През 80-те години е създадена и друга класическа творба на нашата литература-„Записки по българските въстания 1876 г”. от Захари Стоянов.Техните последни страници са посветени на Батак./според Балева напълно забравен/.Запазени са документи, които показват, че още през 1882 г. -1884 г. Захари Стоянов изучава историята на въстанието в Батак и има намерение да пише за него.”Записки по българските въстания „ са завършени години след това, тъй като техния автор е въвлечен в политическите борби след 1885 г. Тези факти не съществуват за Балева и Брунбауер. За тях „великият епос за съпротивата на българите „Записки по българските въстания „ от З.Стоянов се оказва пряк отговор на иконографията на Пиотровски и е по- скоро пропагандно произведение, отколкото исторически извор.Припомняме, че и картината „Баташкото клане „, е създадена през 1882 г., а З.Стоянов почива през 1889 г. М.Балева, е стигнала до заключението,че”в основата на Стояновия преразказ за Батак „ стои Ангел Горанов -Бойчо, автор на книгата „Въстанието и клането в Батак”.Тя вижда бял свят през същата 1892 г. тоест три години след смъртта на Захари Стоянов.М.Балева, е открила и „че никъде З.Стоянов не пише за невинни изклани и изнасилени баташки жени ”Всеки, който прочете последните страници на „Записки..” ще разбере,че авторката от Берлин не си е направила труда да прочете внимателно творбата, която обявява за фалшификация. Балева не се съмнява, че и книгата „Въстанието и клането в Батак „ от Ангел Горанов-Бойчо, е дело на псевдо -очевидец. Ето думите и :”Нека припомним, че зад името Бойчо се крие не някой друг, а 19 г. по онова време А.Горанов, син на П. Горанов - факт, който обяснява не само необходимостта от псевдоним, а и несъстоятелността на очевидството”Подбудите на автора идвали от стремежа му да легитимира правото на баща си П.Горанов да заема високи постове.А.Горанов е роден през 1858 г. и през 1876 г., е ученик в Пловдив,тогава е и секретар на въстаническия комитет.Той наистина е очевидец на събитията, а до известна степен -участник в тях.След Освобождението А.Горанов заема постове в администрацията и съдебната система,занимава се с политическа дейност и журналис...BATAK-muzey
http://www.batak-bg.com/4IST_VAZDUH.htm
* Най-чистият въздух на планетата е над Батак *. Това твърдят специалистите от НАСА, изследвали отвисоко района над Родопите. 4.11.2006 Григор Николов. Батак в очакване на зимата е влудяващо спокоен. Всъщност тя вече е превзела с белотата си околните върхове и необратимо бавно се спуска надолу. В Батак ги няма гмежът и калабалъкът на големия град. Обед е. По улиците рядко се мяркат хора. Няма и коли. Цари непривична тишина, толкова непривична, че чак дразни ушите. Даже върлата чалга звучи тихо по заведенията. Около блоковете и къщите са струпани камари дърва. Така е било открай време - жителите баташки са се прехранвали от дърводобив и животновъдство. Днес животни почти няма, но дърва - колкото искаш. Специалистите са изчислили, че горският фонд на общината има запаси от близо 14 млн. куб. Напълно нормално за една планинска община от 678 кв. км и само 3 населени места - освен общинския център в нея са още селата Нова махала и Фотиново. Българският, а и чуждият турист, тепърва ще преоткрива красотите на градчето и околностите му, които иначе са известни по света. Е, ако трябва да степенуваме във времето, то е най-напред заради Априлското въстание, когато се вдига целият град и 5000 от 6000-те му жители са изклани, изгорени и печени на ръжен. Последното си убежище те търсят в църквата Света Неделя, построена през 1813 г. само за 75 денонощия. Там са избити до крак, а Батак - изпепелен до основи. Тогава англичанката Емили, съпругата на осмия поред виконт Странгфорд, се превръща в българска национална героиня. Като мисионер тя броди из опустошената земя около Батак и щедро пръска благотворителност и състрадание. Основаният от нея в Англия фонд за помощ на българските селяни дарява 29 000 лири, строи едната от шестте болници у нас именно в Батак. Тя запознава и световното обществено мнение със зверствата на турците в малкото градче. Батак е наречен тогава. Днес голяма част от костите на загиналите се съхраняват под огромен меден покров в църквата на мястото, на което е бил олтарът. Паметникът на лейди Странгфор пък е в центъра на града. От онова време е останал само орехът досами църквата. През 1996 г. половината от него се отчупва от върха през стъблото до дънера. Това става пред очите на французина Жак Турен, който разглежда историческата забележителност. И французинът вади 7500 франка, за да се реставрира и изгради изкуствена кора на вековното дърво. Преди десетина години пък американската агенция за космически изследвания НАСА обявява, че над Баташката планина се стеле най-чистият въздух на планетата. Други американски изследвания доказват естествена йонизация на въздуха - едно от най-рядко срещаните природни явления по света. Има какво да видят в Батак и околностите почитателите на културния туризъм, макар градът да е изграждан отново преди повече от век. Над 200 са историческите паметници в общината. В Балиновата къща е етнографският музей. Къщата е едната оцеляла след опожаряването на града през 1876 г. Другата е Коларовата - днес туристическа спалня. Сред забележителностите са църквата Света Богоридица - един от най-големите храмове в Пазарджишка област. Иконостасът й е дълъг над 10 м и широк 6. През по-миналия век из Баташката планина работят над 200 чарка - примитивни приспособления за рязане на дървен материал и трупи. И днес из планината са запазени голяма част от тях. В с.Фотиново сякаш времето е спряло - калдъръмени пътища от обли камъни и множество старинни мостове из черни планински пътища околовръст. Край с. Нова махала са останките от манастирския комплекс Църковен рид. Запазени са и останките от тракийското скално светилище в местността Дженевра. В Беглика пък е най-ранното у нас старокаменно селище, датирано отпреди 120 000 г. пр.н.е. Любопитна подробност е, че според учените тогава букът е бил вечнозелен, а Родопите не са познавали снега и зимата. Край с. Фотиново е и каменният сводест мост Кемера. Дълъг е 30 и висок 6 м. Изграден е без никаква хоросанова спойка в основите, а дъгата се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни. Историците твърдят, че по него е минал Александър Македонски на път за тракийското светилище на Дионисий в местността Дженевра. Неговите останки са на планински връх с височина 1700 м. Във вътрешността му са обособени две култови помещения за езически обреди. Недалеч от него са останките на средновековната крепост край с.Фотиново. Иначе природата тук е давала, давала, та чак се е забравила - води, гори, планини, дивеч и риба. В община Батак са разположени 6 големи язовира - Батак, Голям Беглик, Беглика, Тошков чарк, Широка поляна и Въча, както и десетки микроязовири. Около тях се развива палатковият туризъм, така характерен за запалените рибари. А риба, като прибавим и десетките реки, които се спускат от планината като тънка мрежа, дал Господ. Ловуването й тук си е истинско предизвикателство за майсторите и повод за дългогодишни хвалби с неизменното: Аз като бях край Батак, хванах пъстърва 6 кг. И това си е самата истина - най-големите екземпляри на балканката достигат точно толкова. Кефалът пък е от 2 до 4 кг. Не са рядкост и парчета от бялата риба, наричана и смадок - от 4 до 7 кг. Сомът пък се обажда в язовирите Батак и Въча. Е, не е рекордьорът на яз. Кърджали от 2.46 м и тегло 132 кг., но и 50-60 кг са хващали майстори около Батак. Щуката пък най-кълве в яз. Въча. Познавачите рибари единствено в този района ловуват риби, които мнозина не са чували - сивен, европейските ряпушка и липан, бабушка. Рибарите пристигат през лятото и ранната есен на язовирите около Батак с ванове и микробуси, с лодки на покрива, палатки в багажника и петромаксови лампи. И заживяват в дивата романтика 10-15 дни. Другият вид туристи са запалените планинари. Те бродят лятото из планината на продължителни преходи и също носят в раницата палатка. Мнозина от туристите си наемат муле за пренасяне на багажа. И това го има в планината - мярката от една конска сила се променя на една мулешка. Един от най-предпочитаните маршрути е от Батак до Фотиновският водопад. Там водата пада от обща височина 30 м. Привлича ги и маршрутът до връх Голяма Сютка, вторият по височина в Родопите с неговите 2186 м. Трети е до връх Баташки снежник, от чиито недра водят началото си едни от най-пълноводните реки в Родопите. От него се открива неповторима гледка почти към цялото било на Пирин на юг, на северозапад - към връх Мусала и Мальовица, на север - към билото на Стара планина и Златишкият, Тетевенският и Тревненският Балкан, а на изток - към Персенк и Голям Перелик. От Батак преходът трае 3 ч. По-красива е гледката от връх Голяма Сюткя. Планинари твърдят, че от него се открива по-красива панорама, отколкото от Вихрен или Мусала. Тук човек губи представа за времето и се наслаждава на гледките на трите най-високи планини у нас, че дори и гръцката Боздаг. Туристическите пътеки в голямата си част минават през природните резервати Беглика и Мантарица. Най-достъпен е резерватът Беглика, който се намира почти до шосето от Батак за Доспат. И в трите резервата са най-големите гори от бял бор в Европа на възраст от около 200 г. В Мантарица пък са най-многото глухари у нас. Малцина са тези, които са чували пеенето им. То започва 2-3 ч. преди разсъмване през април и май. Мъжкият каца на върха на дървото, разперва опашка, отпуска криле, изпъва шията и пее в несвяст, като пристъпва от крак на крак. Тогава той не чува. И ловецът само това чака, за да го убие и превърне в домашен трофей. И накрая идва и ловният туризъм, който все повече се развива в общината заради 4-те дивечовъдни станции и лесничейството. Базите и ловните полета са високо в планината. Струва си да се видят тези ловни домове, които напоследък се посещават от все повече ловни туристи. Бият се сърни, елени, дива свиня, глухари, мечки - при подборен отстрел, и дива коза. Най-модерните от дивечовъдните станции са Родопи и Борово. Беглика пък достига до височина 2115 м, което е едно прекрасно съчетание от туризъм и лов. Колкото и да е странно. Ба...BATAK-muzey
http://www.batak-bg.com/MIT%20BATAK.htm
От публикации в софийски ежедневници от 24.05 2007 г. разбираме, че на 18.05.2007 г. В София ще бъде проведена конференция на тема „Митът Батак”. На същата тема ще бъде посветена и изложба в Етнографския музей в града. Инициатори на конференцията са авторите на проекта „Митът Батак”- Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлински свободен университет.. Новината за изложбата и конференцията смути обществеността в Батак и реакцията беше спонтанна и неподправена. Ние като историци смятаме да обърнем внимание на грубото преиначаване на историческите факти. Становищата на Мартина Балева ни са известни от статията „Кой показа истината за Батак ?”, публикувана в бр. 17 от 3.05.2006 г. - в. „Култура „ Според авторката събитията в Батак през 1876 г. са били бързо забравени след като Макгахан ги прави достояние на света. Те превличат вниманието на българската общественост едва след като през 1892 г. полския художник Антони Пиотровски показва на изложението в Пловдив картината си „Баташкото клане „. В същност много преди това трагедията на Батак привлича вниманието на Иван Вазов.През 1881 г. той написва стихотворението си „Възпоменание от Батак „ Вазов споделя пред професор Иван Шишманов, че стихотворението е писано по разказа на момче сираче от Батак, което Вазов прибира в дома си. Момчето, Иван Ганев живее няколко години в пловдивския дом на поета.Той е имал свидетел на трагедията в Батак в дома си години преди Пиотровски да дойде в България. Посоченото стихотворение е едно от най- популярните негови творби. И до сега то се публикува във всички издания на Вазовата поезия. То формира и въздейства много по- силно върху историческата памет на българите, отколкото малко известната картина на полския художник., която е създадена години по- късно. През 1882 г. Вазов пише стихотворението си „Родопите „. То е публикувано в стихосбирката „Поля и гори”, издадена от Драган Манчов „ през 1884 г. Вазов дава поетичен израз на международния отзвук на събитията в Батак и в „… и полюсите чуха този страшен вик –Батак”. Името на Батак като олицетворение на порива на българите към свобода се среща и в публицистиката на Иван Вазов и Константин Величков от първите години след Освобождението. Авторката оспорва и значението на „Записки по българските въстания „ от Захари Стоянов.Според нея те са създадени като пряк отговор на творбата на Пиотровски и са по- скоро пропагандно произведение. Втория том на „Записките..” на Захари Стоянов е издаден от съпругата му Анастасия след смъртта му. Но „Записките..” са завършени много по- рано. В „Речник на българската литература” Т.ІІІ, е посочено, че Захари Стоянов завършва записките си през 1886 г..Пиотровски идва в Батак през 1889 г., как при това завършените преди години записки биха могли да бъдат отговор на Пиотровски. В статията си във в. „Култура „ Балева пише „…никъде Стоянов не говори за заклани и изнасилени баташки жени”.В самия край на „Записките..”/стр. 762-763/ Стоянов е описал по потресаващ начин насилието на което са били подложени баташките жени. Балева твърди, че Ангел П. Горанов написва книгата си „Въстанието и клането в Батак „ също като отговор на посещението на Пиотровски в Батак.според нея по това време П. Горанов е представител в Народното събрание, а Захари Стоянов негов председател. Русофилът П.Горанов става народен представител след падането на Стамболов от власт, а не преди това.Той не е могъл да заема политически пост по времето на Стамболов, тъй като е привърженик на Др. Цанков. А.П.Горанов- Бойчо в никакъв случай не е могъл да легитимира пред тогавашните власти правото на баща си на политически пост. Самият той емигрира като един от водачите на русофилския бунт в Бургас. Като непримирим противник на режима на Стамболов той участва в четата на Набоков, а след разгрома и отново емигрира в Русия.Книгата си той написва като емигрант.Убеденият противник на Стамболов, Ангел Горанов в никакъв случай не е могъл да търси и да намери политическото благоволение на същия. Трябва да обърнем внимание и на друго абсурдно твърдение.Балева пише,че Пиотровски среща в Батак обикновено и в по- голямата част неграмотно население, което не може да си спомни за Въстанието.Оцелелите батачани са имали ясно съзнание за историческото значение на Априлското въстание.На 2.03.1880 г. пътешественик, който минава през Батак пише, че батачани са решили да превърнат църквата „Св.Неделя” в паметник, а за храм да издигнат нова сграда в съседство/в.”Народний глас „ от 4.03.1880 г./.Още от средата на 80-те години на ХІХ в. батачани отбелязват 4/17/ май като ден посветен на Априлското въстание. Не може да се приеме, че въстанието в Батак е „.. местна свада”. Още през 1869 г. П.Горанов се среща с Васил Левски.В продължение на години в Батак е водена революционна пропаганда., а през февруари 1868 г. е създаден революционен комитет.П.Горанов участва на събранието в „Оборище „, където е един от опонентите на Г.Бенковски. Нашият град се вдига на борба след като става известно за Въстанието в Средногорието. П.Горанов през 1883 г. написва”… бележки за Въстанието в Батак”, които са изпратени до Захари Стоянов или Никола Обретенов.В тях той пише за събитията в Батак като едно подготвено в продължение на години Въстание. В тях той изрично посочва, че подтика към Въстание в Батак трябва да се търси в делото на Апостола на българската Свобода – Васил Левски. Страшната картина на изпепеления и препълнен с трупове Батак е описана от чужди автори, а не само от Макгахан обвиняван от Балева в про-руски симпатии. Преди Макгахан и Скайлър в Батак идва втория секретар на английското посолство в Цариград - Уолтър Беринг. Естествено той е враждебно настроен към руската политика на балканите.Враждебно се отнася и към българското революционно движение.Потресен от видяното в Батак той пише :” Смятам, че се каза достатъчно, за да стане ясно, че на Ахмед Ага и хората му се пада славата за извършване на може би най- гнусното престъпление опетнило историята на нашия век. „За това е кощунство да се пише за мними останки.През 1883 г. Константин Иречек идва в Батак.Той също пише за църквата св. „Неделя”:”Пред олтара на ниски полици лежат редове от черепи. При някои от тях има восъчни свещи, при други- цветя.Някои са цели,други са пробити с куршум, но по-голямата част имат отзад белег от тежък удар с ятаган или сабя,повечето са черепи на жени и деца”.Може би Балевска ще обвини и прецизния чешки историк, известен с научната си безпристрастност, в патриотарска фалшификация?! От колектива на ИМ-Батак. Марковска, М.Летопис за живота и творчеството на Иван Вазов, С.1981,с.213; Вазов,Ив.Спомени на съвременниците,С.1966,с.12; ”Народний глас „г.3, бр.201; Стоянов З,Записки по българските въстания, С.1983,с.762-763; Речник на българската литература,Т.ІІІ,С.1982,с.386; в.”Народний глас „-4.03.1880г.; Иречек, К.Пътувания по България,С.1974,с.516; Баташкото клане-/картина/GAME ON-BATAK
http://www.batak-bg.com/GAME_ON2.htm
Интернет зала Game on. Интернет зала Game on Ви предлага една истинска геймърска обстановка, предразполагаща за отлично прекарване на свободното Ви време. Интернет зала Game on дава възможност на посетителите да се насладят максимално на multiplayer игрите. Всеки от клиентите, може да използва наличните микрофони за online-разговори. Освен това залата разполага и със DVD и CD записвачки, лазерен принтер и скенер. Клубът притежава лицензи за игрите на следните производители - Electronic Arts, Vivendi, Grammies, Sierra (Counter-Strike, Half-Life) и Take To. Пълният им списък ще намерите в страница „Игри”. гр.Батак,ул.П.Кънев-5 /зад пощата/. за контакт :0896804425 Д.Мерджанов. Интернет зала Game on извършва следните услуги: 1. Доставка на интернет a. - 16МБ Бизнес; b. - 8МБ неограничен домашен интернет; c. - 4МБ неограничен домашен; d. + Local server network; 2. Извършване на проекти по рекламна дейност: a. Изработване на плакати; b. Изработване на визтки; c. Изработване на печати и лого на фирма върху предмети d. Изработване на рекламни табели, светещи реклами, надписи от PVC фолио; e. Билборди; 3. Фирмата предлага също: a. Принтиране; b. Сканиране; c. Копиране; d. Преинсталация на компютри, проджба на Хардуер и Софтуер, Продажба на компютърни конфигурации на ниски цени, изкупуване на компютри, инсталация на мрежи за офиси над 10 места; e. Поддръжка на фирмени компютри и др. 4. На място се извършват следните дейности: a. Изработване на двустранни договори, молби, жалби, и др. b. Игри в мрежа; c. Игри под наем (PS2); d. Internet; Area 51 Age Of Empires III 7 Sins Battlefield 2 Black and White 2 BloodRayne 2 Brothers In Arms - Earned In Blood Call Of Duty 2 Civilization IV Counter-Strike 1.5 Counter-Strike 1.6 Dungeon Siege II EverQuest II F.E.A.R. Fable : The Lost Chapters FIFA 06 FIFA 2005 FIFA Manager 06 GTA San Andreas Guild Wars Half-Life 2 Indigo Prophecy Lineage 2 - Chronicle 3. Lord of the Rings : Battle for Middle Earth 2 LOTR : Battle for Middle Earth NBA Live 06 Need For Speed : Most Wanted Painkiller : Battle out for Hell Peter Jackson's King Kong Psi-Ops : The Mindgate conspiracy Quake 4 Rome Total War : Barbarian Invasion Sacred : Underworld Serious Sam 2 Sniper Elite Soldiers : Heroes of World War 2 Space Rangers 2 Star Wars : Empire at War Star Craft : BroodWar The Bard's Tale The Matrix : Path of Neo The Sims 2 : Nightlife Toca Race Driver 2 Toca Race Driver 3 Total Overdose Vietcong 2 WarCraft III : The Frozen Throne World of Warcrafthttp://www.batak-bg.com/KULT-KALENDAR-muzey--2.htm
ПОСТОЯННИ ЕКСПОЗИЦИИ. 1.Исторически музей Батак пл. „Освобождение №3. ЗАЛА 1 Изложение- богат снимков и документален материал и оригинални предмети, които илюстрират историческото развитие на региона от древността до Освобождението 1878г. 50 години организирано музейно дело в Батак. Изложбата представя развитието на музейното дело в Батак и формираните през годините музейни колекции. КРИПТА на загиналите антифашисти от Батак. Фото-документална изложба „. Памет за Антонивановци „. 2. Историческа църква- костница Света Неделя Национален исторически паметник на културата (1973 г.). Историята е отредила този храм да стане светиня. батачани дръзнали да обърнат поглед към светлината на свободата. Хронологията на събитията и правото на духовна и физическа свобода за всеки народ, превърнаха този храм в един от символите на едно от най-значимите събития в българската история- Априлското въстание 1876г.. Днес църквата- костница Св. Неделя- гр. Батак е едно от най-посещаваните исторически места в нашата страна. 3. Балинова къща етнографска експозиция на ИМ-Батак. Архитектурен и исторически паметник на културата (. ), образец на традиционната баташка архитектура. Наредената в нея етнографска експозиция е посветена на традиционната народна култура в Батак в края на ХІХ в. до 40- те години на ХХ в. Архитектурен и исторически паметник на културата (1968 г.). В нея е разположена Библиотеката и музейната изложбена зала „Борис Шаров,в която музеят урежда временни експозиции от фонда или гостуващи изложби. Кратко описание на събитието. Изложбена зала „БорисШаров, Историята на родния ни град в художественото творчество. Творби от фонда на музея. Патронен празник на ЦДГ3-ти март-Батак литературно-музикална програма. ЦДГ3-ти март -гр.Батак. Църква-костница Св.Неделя. Откриване на фото-документална Изложба „. Батак, Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Национален празник на РБългария. 11,30ч-Поднасяне на венци в църквата- костница „Св.Неделя. Държавна агенция „Архиви-София. Исторически музей -Батак. Изложбена зала „Борис Шаров. 50 години активна творческа дейност Ангел Гарабитов. Ангел Гарабитов от гр. Батак. Изложбена зала„БорисШаров, Авторска изложба на Любомир Станков. Моят Батак-Графика- линогравюра. Литийно шествие- поклонение по Паметните места, свързани с Априлското въстание 1876 в Батак. ИМ-Батак-Църква-костница Св.Неделя-Балинова къща. 132 години Априлска епопея-Батак сбор- храм „Успение Богородично. Литийно шествие поклонение и полагане на венци и цветя. Заупокойна Панихида в памет на загиналите за вярата Христова и Свободата българска; Църковно настоятелство при храм „Успение Богородично. Ден на отворени врати. Безплатна разходка в музейния комплекс Батак. Международен ден на музеите. Историческа църква-костница „Св.Неделя. Изпращане на абитуриентите от ПГГСДСт.Божков-Батак. Полагане на венци и цветя от випуск 1989. ПГГСДСт.Божков -Батак. Ден на славянската писменост и култура. Етнографска експозиция. „На чай и кафе с душа и сърце. Традиционна среща на творците от: Група за автентичен фолклорРуфея; Мъжка група за автентичен фолклаор „Батьовци; Група за автентичен фолклор с. Фотиново и. Исторически музей-Батак. Октомври-ноември 2008г. Традиционен месец на Културно-историческото наследство в община БатакBATAK-muzey
http://www.batak-bg.com/OTGOVOR-BATAK.htm
Колко струва родната история? – или: Една “българка” продаде паметта на 5000 изклани батачани. В броя на в.”24 часа” от 24 април 2007г., на първа страница, с големи букви е изведена новината: Нямало баташко клане. Журналистката Йовка Димитрова е направила своята сензация, но какво се крие зад всичко това? Малко история: през 2006 година в Батак се появява г-ца Мартина Балева /световно неизвестна/ и предлага сътрудничество обвързано с евентуална финансова помощ за музея от страна на ФРГермания – кой е този, който не би проявил интерес към такава оферта при оскъдицата на средства за бранша! В кореспонденцията с музея е намесена и г-жа Мая Тодорова – проф. в САЩ, която въобще не е известена за идеите на Балева. Музеят проявява интерес и предлага да му бъдат изпратени някакви текстове – на проект, договор и т.н., които да обсъди. Такова нещо не се получава. Малко по-късно, г-ца Балева пристига в Батак заедно с г-н Улф Брунбауер – все още няма никакви текстове. При проведения разговор Исторически музей отказва предложеното сътрудничество поради два прости факта:1. Абсолютна професионална некомпетентност и 2. Антибългарския характер на излаганите тези. До този момент всичко е ясно! Въпреки това, колегите от Националната галерия за чуждестранно изкуство изпращат текст на проект, предложен от г-ца Балева. Становището на ИМ – Батак е категорично – никакво сътрудничество. Прави впечатление, че в проекта фигурира музея като контрагент, без той да е давал съгласие. Дори се предлага на директора г-жа Е.Пейчинова да посети Берлин на разноски на фондацията при участие на музея. Все още има родолюбиви българи, които не се продават за едно кафе на “Унтер ден линден”, та било то и със сметана! За музея нещата приключиха с това становище! Изведнъж се появява статията във вестник “24 часа”, което ме навежда на някои определени мисли! Няма да се спирам на някои дребни факти като хронологията З.Стоянов и Пиотровски, които не са установени от Балева, а бяха посочени в становището на музея. Няма да коментирам фактът, че г-ца Балева престоя при посещението си в Батак около 10 минути в експозицията и с орлов професионален поглед оцени нейната стойност и фалшификатите и! Няма да споменавам вопиющата и некомпетентност в област, която не е изучавала – история на България и това, че според нея след Пиотровски никой никога не е споменавал повече Батак! Няма да говоря за международният заговор чиито представители Юго, Уайлд, Дикенс, лейди Странгфорд и преди всичко продажния Макгахан осъществяват с една единствена цел – г-ца Балева и “ученият” Брунбауер да докажат състоятелността на своя проект. Клането няма свидетели, няма спомени от съвременници, няма документи, няма нищо! Има една легенда, която трябва да се развенчае. Тази легенда води до възродителния процес и “ненавист” към съвременна Турция! Тази легенда “принуждава” днешните българи да издевателстват над мюсюлманите в страната. Тази легенда е факторът, който спъва развитието на България днес! Тази легенда…дава възможност за “българката” Мартина Балева да получи някое и друго евро! Както казва и директорът на Националния исторически музей тук трябва да се намеси съдът – за лъжа и неправомерна злоупотреба с името на ИМ-Батак; морални щети и обида както към паметта на загиналите, така и към българската историческа наука! Възниква следния въпрос: колко струват 5000 мъченици, умрели за свободата на България? Ако се направи сметка според класическият пример с Исус – 150 000 сребърника /разбирай евро!/. Много ниска цена в съвременни условия, г-це Балева. Вземете под внимание индекса на инфлация.ОБЩИНА БАТАК
http://www.batak-bg.com/OB6TINA_BATAK-2.htm
Община Батак обхваща 677,2 кв.км. площ. Общината включва селата Нова Махала и Фотиново и гр. Батак, който е и общински център. Общата численост на населението е 7 520 жители. Батак е разположен в Западните Родопи, по склоновете на Баташката планина, на 1 036 м. надморско равнище. Планинския релеф, със средна надморска височина 1 500 м, като най-ниската точка е 770м, а най-високата - връх Баташки снежник, е 2 082м. В югозападната част се издига връх Сюткя/2 186м/, където събират граници на три общини, Батак, Велинград и Ракитово. На юг от Батак се извисява Остри връх /1 957м/, където ще бъде изграден ски лифт. На юг се простира обширната местност Беглика, която продължава до прохода на Камен дял. Това е изключително красива местност, през която тече Беглишката река и дава водите си на язовирите Голам Беглик и Беглика. Родопите имат преходно разположение между умереноконтинентален и средиземноморси климат. На надморската височина на Батак се изявяват и характерни черти на планинския климат. Средните годишни температери варират между 8 и 15 С. Зимата е тиха и спокойна с най-много слънчеви дни в цяла България. Язовирите Батак, Беглика, Голам Беглик и Широка поляна се оформят като основни туристически локализации в Баташкия микрорайон, разположени в посока от север на юг и с растяща надморска височина. Територията е заета с обширни иглолистни гори /смърч и бял бор/, а районите с по-ниска надморска височина са примесени с букови и дъбови гори, високопланински пасища, горски поляни и ливади. В този район са резерватите: Голам Беглик - с площ 415 ха., обрасла с вековни иглолистни дървета; Дупката - под егидата на ЮНЕСКО. Това е природен феномен от национално и световно значение на растителни и животински видове. На територията на микрорайона има значително водно разнообразие на дивеч. На лице са всички условия за развитие на хоби-туризъм - ловен туризъм, който има добри традиции в района. Статистика: Територия 677,2 кв. км. Етническа структура Християни- 4182, Мюсюлмани-2884, Роми-144, Други - Безработица Нивото на безработица е 25% от ИАН(икономически активно население). Традиционен поминък Дървообработване. Образование и култура Средни училища Основни училища Начални училища и Детски градини, Библиотеки и Читалища. Поликлиника Медицински практики Спешна медицинска помощ. Промишленост Добре развити са дърводобивната, дарвообработваща и шивашката промишленост. Специфични особености Притежаваме интересна флора и фауна,природни и исторически забележителности.Имаме богато културно и историческо наследство. Приоритети в развитието на общината: - Развитие като туристически център - Построяване на лифтови съоръжения - Развитие на селското стопанство - Насърчаване на промишленият и любителски риболов. Международни програми: The municipality of Batak encompasses 677.2 square kilometers. The municipality includes the villages of Nova Mahala and Fotinovo, and the city of Batak, which is the municipal center. The municipality is populated with 7520 inhabitants. Batak is situated in the western Rhodopi Mountains, 1036 m above sea level. The relief of Batak is generally mountainous, with an average height of 1500 m above sea level, the lowest point being 770 m and the highest point – the peak “Batashki Snezhnik” – being 2082 m. Just to the south-west of Batak, close to the borders of Batak, Velingrand and rises peak “Sutka,” at 2186 m. To the south of Batak soars peak “Ostri,” where there are plans for a ski lift to be built. To the south is the “Beglika” area, and exceptionally beautiful areas with many rivers and reservoirs. The Rhodopi Mountains enjoy a climate which fluctuates between temperate and mid-alpine. The average temperature varies throughout the year between 8 and 15 degrees (C). The winter is quiet and relaxing and features the most sunny days in all of Bulgaria. The municipality contains four large reservoirs, “Batak,” “Beglika,” Gloyam Beglik” and “Shiroka Polyana,” which run north-south through Batak and serve as the foundation of many tourist attractions. The territory contains a wide variety of evergreen trees (spruce and white pine), regions with a lower elevation are filled with beech and oaks, and the higher regions feature beautiful alpine meadows. Batak contains two nature preserves: “Golyam Beglik,” with 415 hectares of centuries old evergreen trees; and “Dupkata,” included in UNESCO’s list of protected areas. Batak contains an array of interesting flora and flauna, unique to Bulgaria and to this region in particular. Territory of Batak – 677.2 square kilometers. Ethnic Profile: Bulgarian -4182,Turkish-2884, Roma-144, Other- Percentage of Unemployed: 25%. Traditional Form of Employment: Logging/Wood-working. Batak includes: - A Secondary School - Primary Schools - Kindergartens - Cultural Centers - Libraries. Emergency First Aid. Industry for logging, woodworking, and textilesGERB_BATAK
http://www.batak-bg.com/GERB_BATAK-4.htm
ПОЧЕТЕН ЗНАК И ГЕРБ НА БАТАК. Идеята за изработването на герб и почетен знак на Батак идва през 1975 година във връзка с предстоящото честване на 100 годишнината на Априлското въстание – 1876 г. от Любен Хрисчев, първи секретар на ОбК на БКП в Батак и Христо Манов, директор на Историческия музей- Батак. Автор на проекта на герба-почетен знак е художничката Славка Чешитева, от София. Първоначалният замисъл е бил да се изработят два герба от бронз, с височина от един метър и те да бъдат поставени на двата входа на град Батак. Но тази идея не се осъществява. Поръчката за изработването на герба- почетен знак е направена в Монетен двор –София през същата година от Петър Керелов, председател на ИК на ОбНС и Христо Манов. Почетния знак е изработен от бронз. Герб и почетен знак на Батак. В горното поле - изобразена Историческата църква –костница „ Света Неделя” в Батак, национален исторически паметник на културата. Историята е отредила този храм да се превърне в светиня за всеки българин. В лето 1876-о хиляди батачани дръзнали да обърнат поглед към светлината на Свободата.Днес тяхната борба олицетворява мечтата за свободна България. Хронологията на събитията и изконното право на духовна и физическа свобода за всеки народ превърнаха този храм в символ на едно от най-значимите събития в българската история – Априлското въстание 1876г. В средното поле - е изобразено слънце – изгрева на слънцето, като символ на светъл и свободен живот. В историческото си развитие за по-малко от век Батак става два пъти барометър на народните въжделения за по-добър живот в свободна, независима и единена България! В долното поле - е изобразена язовирната стена –символ на грандиозното строителство на Водно-енергийната каскада „Баташкия водносилов път”, уникално съоръжение, включващо пет язовира на територията на община Батак и три ВЕЦ, които използват водите на Баташката планина за добив на електроенергия, а част от отработените води напояват Горнотракийската низина. Лавров венец – символ на заслужена почит и слава за Батак в паметта на българския народ. На гърба на Герба- Почетен знак е изписан текстът :”100 години Априлска епопея”. По случай 100 годишнината от Априлската епопея в Батак през 1976 г с почетния знак на Батак се награждават заслужили дейци с принос за развитието на града по решение на ИК на ОбНС. Първият награден с него е Тано Цолов - член на Политбюро на ЦК на БКП и първи зам. Председател на Държавния съвет, открил новата музейна сграда и Дома на културата в Батак, по време на тържествата по случай 100 годишнината от Априлското въстание в Батак през 1976 година. В последствие са награждавани видни ръководители и деятели от Батак и страната. С годините изработения по случай 100 годишнината от Априлското въстание 1876г почетен знак се утвърждава като Герб на община Батак. През 2001 година с Решение № 244 / 06.12. 2001г на Общински съвет Батак е учреден Статут за удостояване със званието „Почетен гражданин на гр. Батак”. Един от символите на това звание е почетен знак (огърлица) – изображение : Герба на община Батак. 08.12.2006г Екатерина Пейчинова Исторически музей-Батак© 2009 internethoteli.com. Всички права запазени.