Адрес: ул. "Яна" 8, гр. Ахтопол
Телефон: +359 550 62647, +359 889 682889
Интернет страница: http://vilajani.hit.bg
Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-stai-1.html#ahtopol
състоящ се от две двойни стаи, две тераси, собствен санитарен възел и кухненски бокс включващ кухненски шкаф-мивка, хладилник, готварска печка и посуда. Първата стая от апартамента намира се на първи жилищен етаж с източно изложение, състои се от две единични легла с матраци, климатик, телевизор с кабелна телевизия и интернет. Втората стая от апартамента намира се на първи жилищен етаж с южно изложение, състои се от спалня с матрак, климатик, телевизор с кабелна телевизия и интернет. намира се на втори жилищен етаж с източно изложение, състои се от две единични легла с матраци, собствен санитарен възел, климатик, телевизор с кабелна телевизия, мини бар, тераса и интернет. се намира на партера с източно изложение, със самостоятелен вход и се състои от спалня с матрак, собствен санитарен възел, климатик, телевизор с кабелна телевизия, мини бар, тераса и интернет. намира се на първи жилищен етаж с южно изложение, състои се от три единични легла с матраци, собствен санитарен възел, климатик, телевизор с кабелна телевизия, хладилник, тераса и интернет. намира се на втори жилищен етаж с южно изложение, състои се от спалня и единично легло с матраци, собствен санитарен възел, климатик, телевизор с кабелна телевизия, хладилник, тераса и интернет. намира се на втори жилищен етаж с южно изложение, състои се от три единични легла с матраци, собствен санитарен възел, климатик, телевизор с кабелна телевизия, хладилник, тераса и интернет. е мансардна с източно изложение и се състои от две единични легла с матраци, общ санитарен възел, телевизор с кабелна телевизия, мини бар, тераса и интернет. е мансардна с южно изложение и се състои от две единични легла, общ санитарен възел, телевизор с кабелна телевизия, обща тераса с девета стая и интернет. е мансардна с южно изложение и се състои от три единични легла, общ санитарен възел, телевизор с кабелна телевизия, хладилник, обща тераса с осма стая и интернет.Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-marshruti.html
Ахтопол - туристически маршрути и защитени местности. Ахтопол попада в ласкавите прегръдки на широко разстланата, като море планинска верига на Странджа планина и се е озовал в сърцето на едноименния парк – парк Странджа - най-големия и един от най-екзотичните природни паркове в България. Обявен е в началото на 1995г. с българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие между Резово и Царево. Релефът на парковата територия е хълмист, нископланински, силноразчленен със заоблени била и дълбоко врязани стръмни долове. Тук чрез множество меандри протичат двете най - чисти реки в България - Велека и Резовска. Най-високата точка на територията на парка, а и в цяла българска Странджа е връх Голямо Градище (709 м. н. в.). Странджа е идеалната дестинация за активна почивка. Странджа предлага богат избор от дейности на открито, които биха могли да задоволят вашите предпочитания независимо дали те са в областта на риболова, колоезденето, пешеходните преходи, лова или ездата – и всичко това на фона на част от най-красивия и недокоснат от човека български пейзаж. Така че, ако предпочитате незабравима ваканция и спокойна почивка, надали ще намерите много места, които да са по-добри от Странджа. Устието на река Велека. Велека е дълга 145 км., от които 125 км. в Република България и 20 км. в Република Турция, където е нейния извор. 140 км. се вие из величествената Странджа. Тя е една от най-чистите и богата на риба река в България. Покрай бреговете на Велека са формирани съобщества от елша, планински ясен, бряст, черна топола, тритичинкова върба, орех и др. Долното течение на реката обитават около 30 вида риби, земноводни, влечуги, бозайници и птици между които защитения вид водна костенурка и морски орел. Един от застрашените видове, характерен за р. Велека е жълтата водна лилия. До района на м. „Царското изворче” реката образува лиман, плавателен на 6 километра срещу течението. Тук е запазена типична лозгозна гора, представителна за долината на р. Велека. Приятна местност с добре уреден заслон, с възможност за пикник. Обявен за защитена местност през 1992 година с площ 773 ха. Защитената местност е крайбрежна влажна зона, разположена между с. Резово и с. Синеморец. Целта на обявяването е опазване на уникални образци на биологичното разнообразие – пясъчна растителност, лонгозни гори, крайбрежни гори и ливадни съобщества, скална растителност, речни естуари, дюнни комплекси, пещери в морския клиф. В границите на защитената местност се срещат повече от 550 вида растения, над 30 проходни риби, около 20 вида земноводни и влечуги, около 200 вида птици, около 40 вида бозайници. Туристически маршрут: от плаж Бутамята до местност „Липите” - 1 км. - местност „Липите” през метност „Листи” до залив „Силистар” – 3,5 км. разположено е на 17 км от гр. Царево по пътя за гр. Малко Търново. Това е мястото, където е запазен и до днес автентичният и тайнствен нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на Св. Св. Константин и Елена (03 юни - стар стил). В град Малко Търново. – може да видите следните забележителности: Исторически музей – Малко Търново. Чешма в центъра на града „Големият врис”. Православен храм „Успение Богородично” - архитектурен и исторически паметник. Природен музей, в който множество снимки и приятни игри запознават децата с уникалната странджанска природа. Тракийски гробници в местността „Пропада” - на 4 км. северозападно от града - археологически паметник на културата. Тракийската куполна гробница в местността „Мишкова нива” – археологически паметник от национално значение. Тракийско скално светилище в местността „Камъка”. Историческа местност „Петрова нива”. – намира се на 14 км. от с. Звездец. Ежегодно в средата на месец август, на ден Преображение Господне се стичат хиляди българи на възспоменателен събор. Еко-опознавателен маршрут: Екомаршрутът е с начало м. „ Церът ” – на 1 км. преди устието на река Велека по пътя гр. Ахтопол – с. Синеморец. Движи се срещу течението на река Велека, минава през м. „Трудовашката чешма”, м. „Гечитет” /разклона за м. „Царското изворче”/, м. „Долната воденица” и стига до крайния пункт с. Бродилово. Целта на проекта е да се покаже ландшафт в крайбрежната зона, спецефичната ксеротермична растителност и понтийско-евксинска с вечнозелени храсти и богат животински свят на влажната зона. Минавайки по маршрута имате възможност да се запознаете с растителното и животинско богатство на Странджа планина, да се насладите на красиви природни гледки към р. Велека и близката околност в специално оформени за целта кътове за отдих и наблюдение. На края на маршрута пристигате в едно типично странджанско село - Бродилово. Местните хора са съхранили традициите и обичаите на Странджа планина в тяхната автентичност и самобитност. Маршрутът е разделен на четири части всяка от по 2,5 км. Първа част – начало на маршрута м. „Церът” – м. „Трудовашката чешма”- 2.5 км. Местност „Трудовашката чешма е първата част от маршрута. Тук има обособен кът за отдих. Може да си починете и да се разхладите със студената планинска вода на чешмата. Вгора част - м. „Трудовашката чешма” – м. „Гечитет” /Преходът/ - 2.5 км. На местността „Гечитет” /Преходът/ имате възможност да се отклоните от маршрута. Надясно – към с. Бродилово. Наляво - минавайки през реката на 2 км. надолу по течението стигате до местността „Царското изворче”, традиционно ползвана като място за отдих. Там има заслон, огнище и място за лагеруване. Трета част - м. „Гечитет” /Преходът/ – м. „Долната воденица” – 2.5 км. В местността „Долната воденица” може да видите останките от руините на Воденица, датирана от 1890 г. Построена е от гръцки майстори. В тази воденица се е смилало брашно, което е можело да изхрани над 300 семейства годишно. Воденицата е била уникат за времето си. Четвърта част - м. „Долната воденица” – с. Бродилово – 2.5 км. Край на маршрута. Бродилово е краен пункт на маршрута и начало в обратна посока. Пленителна и незабравима е гледката към Странджа, наблюдавана от широките планински била около селото. Мекият климат и прекрасният планински въздух в съчетание с традиционния странджански дух оставят приятни спомени у всеки гост. Посетете едно истинско странджанско село. Запознайте се с местните хора, съхранили в тяхната автентичност традициите и обичаите на Станджа планина. Маршрутът е подходящ и за велотуризъм и конен туризъм! Дължина на маршрута – 10 км. Времетраене – 3 часа. Това е първият резерват в България, обявен през 1933 година като строго охранителна държавна гора Горна Еленица-Силкосия. По - късно площта е редуцирана и остава само района на Силкосия - 396,5ха. Тук се срещат 260 вида висши растения и повече от 50 животински вида. В резервата са установени 16 бр. реликтни и 3 ендемични растения. Впечатляващи са чистата букова гора със зеленика като подлес и други вечнозелени растения. Биосферен резерват Узунбуджак (Лопушна). На площ от 2581,5 ха., това е най-големият и най-представителния резерват в Странджа. Наименованието буджак е с турски произход и означава кът, тихо място. Брегът е стръмен с интересни скални образувания и пещери. Като типичен горски резерват 60% преобладават дъбовите гори и 35% букови с подлес от зеленика, както и 200 годишните дъбове благуни и горуни, чиито диаметър е над 1 м. 754,5 ха., между гр. Малко Търново и с. Бръшлян. 40% от горите са източно-букови със средна възраст над 100 г. Установени са 462 вида висши растения. Голямо богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образувания /Братанова пещера/. 607,8 ха., в землищата на гр. Малко Търново и с. Стоилово. Атрактивна територия с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Айдере. 749,3 ха., в землището на с. Българи. Това е най-новият резерват в Странджа. Обявен е през 1990 г. с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанската зеленика, тис. Притежава висока стойност на екологична съхраненост. Разположена между селата Заберново и Калово, особен интерес в този район предизвиква легенда...Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-istoriq.html
История на град Ахтопол. Богата и интересна е историята на древния град Агатополис. Археолозите доказват, че първите заселници са от преди 5000 г. пр. Хр. По-късно траките, създали в началото първото хилядолетие пр. Хр. крайбрежно селище. То съществувало и през X-VI в.пр. Хр., за което свидетелствуват различни видове котви, съдове и късчета от сива тракийска керамика. корабоплаването, риболова и лова, рудодобива и много занаяти, търгували с много народи и племена, отличавали се с висока култура, С настаняване на гърците след VI в. пр. Хр. по Западния бряг на Черно Море, създаването от Милет, на прочутия в древността със своето богаство и култура град Аполония Понтика /Созопол/ се свързва и основаването на Ахтопол. От пристанището на Ахтопол са изпращани кораби до Милет, Мегара, Атина и други средиземноморски градове. Ахтопол е бил известен и богат крайморски град, които за да се предпази от честите пиратски нападения, построява здрава крепостна стена. Градът е наречен Авликон Тихос /стената на тихос/. Основаването на Агатополис към 430 г. пр. Хр. Атина като „Полития” /град-държава/ се свързва с управлението Перикъл. Намерени са части от амфори, декоративни керемиди, окрасени с яйцевиден орнамент /йонйска кима/, елинистична крепостна стена италийски амфори от Западното Средиземноморие /първата полвина на I в. пр. Хр./, два старогръцки надписа разкриващи значението в края на V в. пр. Хр. съществувала атинска колония /клехурия/ под името Агатополис – от гръцките думи „агатос” /добър/ и „полис” /град/, богат пристанищен и търговски град с интересна политическа и културна дейност. Предполага се, че един век по късно Агатополис сече свои бронзови монети. По време на Одриското царство /460-340 г. пр. Хр./, градът запазва своята самостоятелност и икономически се замогва, но македонския. Лизимах му отнема автономията. Агатополис от средата на I в.пр. Хр. е в пределите на Римската империя и превърнатото в укрепно военизирано селище с пристанище, използвано в непрекъснатите битки с тракийското племе тини. За това съдим от намерената плоча, поставена на Капитола в Рим с надпис: „В чест на Свет, син на тривиат от Агатополис, за подвизите му в Юдея 86 г. пр. Хр. и от римска карта /I в.пр.Хр./”, съхраняван в Нюйорския университет. За противопоставяне на варварските набези в началото на II в. сл. Хр., на мястото на старата охранителна стена се изгражда нова, по-здрава крепостна стена. За снабдяването с вода са построени няколко кладенци и оловен водопровод, а два тайни изхода в крепостната стена са водили към питейния източник и северния залив. Интересна е историята на Ахтопол по време на Византийското владичество и особенно след създаването на Българската държава от хан Аспарух през 681 г. Странджа и селищата по западния черноморски бряг през следващите векове, в резултат на непрекъснатите войни често променят своята принадлежност – от Византия към България и обратно. От надписа на каменна колона в Плиска се разбира, че в 812 г. Хан Крум разгромява византийските войски и крепостта Агатополис е покорена. От 864 – 894 г. градът е извън границите на българската държава. Император Лъв VI Мъдри обявява Ахтопол през 885 г. за епископия, подчинена на Адрианопол /Одрин/. След въстанието на братята Асен и Петър /1185 г./, през 1187 г. те се установяват на стан край Ахтопол и с помоща на местното население го включват към България. Тежки години настъпват след 1204 г., когато кръстоносците завладяват Константинопол, победени през 1206 г. от цар Калоян. В 1206 г. Ахтопол и областта са нападнати и ограбени от латините, които не успяват да превземат крепостта. До 1233 г. според мемоарите на Андреа Дандало, често е нападан от венецианските пирати на Джакомо Доро – „При тези нападения градът беше ограбен и упостошен”. По време на цар Иван Асен II /1218 – 1261 г./ Агатополис отново е в българско владение. През 1263 г. болярина Мицо предава Аполония, Месембрия и Агатополис на Михаил VIII Палеолог. Същата година цар Константин Тих /1257 – 1277 г./ установява своя стан край града, средоточава голяма войска по долината на река Арезву /Резувска/, превзема Виза, но понася поражение при Вриси /Бунар Хисар/, остъпва и около 40 г. Агатополис е към Византийската държава. Към България е присъединен от цар Светослав Тертер /1300 – 1321 г./. Следващите години до 1322 г. са изключително успешни – градът е важно пристанище, търгува с Константинопол, Гърция, Венеция и Генуа, издига се като религиозен център. От 1322 г. Ахтопол е към Византия, но след блестяща победа на цар Иван Александър /1331 – 1371 г./, на 18 юли 1332 г. край р. Русокастро, цялото Южно Черноморие е присъединено към България и сключен дълготраен мирен договор. Граф Амедей VI Савойски, на 4.10.1366 г. го завладява след двумесечна обсада и предава на Византия. Историята на падането на Агатополис и Южното Черноморие под османско робство не е напълно изяснена. След превземането на Одрин в 1389 г. тук е преместена митрополията. Ахтопол, след няколко месечна обсада е превзет на 15.04.1453 г. от ген. Караджа бей. В 1498 г. Ахтопол, се споменава като център на нахия /околия/ в кааза /окраг/ Анхиало с 12 села и 158 семейства. От средата на XVI в. градът оживява, развива се и забогатява. Завърналото се от Странджа население строи нови къщи, кей, кораби за турска флота, изнася за Цариград дърва, дървен материал и дървени въглища, риба.Турската власт решава „да определи специален закон за град Агатопулу /Ахтембулу/, такса /гюмрюк/” за внесени или изнесени стоки. Интересни сведения дават френският пътешественик д’Омер фон Хел, който през 1845 г. пише, че Агатопол, построен върху руините на крепостта Агатополис е гъсто застроен, с тесни и криви улички, застлани с калдаръм, с 600 къщи, дървен кей и корабостроителница. По време на Руско-Турската война от 1877 – 1878 г., в Ахтопол е настанен малък гарнизон с командир Юсуф паша, чиято цел е охрана на града и снабдяване на турската армия с добитък от селата. Напразни са надеждите на българското население, че с подписване на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. Одринска Тракия ще бъде част от България. Следват несправедливите решения на Берлинския договор и Странджа отново е под турска власт, а част от населението се изселва в свободна България. До 1913 г., по богатство сред черноморските градове Ахтопол е след Варна и Бургас. При подготовката на Илинденско – Преображенското въстание, районът на Царево и Ахтопол попада съгласно решението на конгреса Петрова нива /”Странджанското Оборище”/ от юли 1903 г. в участъците на войводите П. Шиваров – Граматиковски, Ц. Куртев – Иниадски и П. Ангелов – Пиргополски. На 20 юли – Илинден 1903 г. въстанието избухва в Македония, а на 06 август – Преображение и в Одринска Тракия. В Странджа са освободени много селища, създадена е Странджанската република просъществувала 26 дни. Ахтопол е освободен на 06 август към 9 часа от въстаниците на воиводата Ц. Куртев. Изгорени са архивите, избран е комендант и ръководство от 10 души. Но както ще отбележи в своите мемоари М. Герджиков, във въстанието не се включват представители на гръцкото население, което за района около Ахтопол е преобладаващо. Изплашено, турското правителство изпраща за неговото потушаване над 40000 редовна турска армия. Турската власт проявява невиждана жестокост – опожарени са 66 села, 17745 изгорени християнски къщи, изклани и избити 2565 души, много жени и моми обезчестени, 12880 обездомени, 20000 изселени. Така завършило славното Илинденско – Преображенско въстание през 1903 г. Към българските земи потеглят хиляди бежанци. С голяма надежда населението от Източна Тракия посреща Балканската война от 1912 г. България настъпва с три армии, а пряко свързана с освобождението на Източна Тракия и Странджа е 3-та армия, командвана от прославения генерал Радко Димитриев. На 05.10.1912 г., в турската част на Странджа навлиза сформираният в Бургас отряд доброволци от участници във въстанието през 1903 г. и младежи, родени в поробените български територии под ръководството на войводата М. Герджиков...Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-floraifauna.html
Ахтопол - флора и фауна. Ахтопол, като част от Странджанския масив притежава специфична растителност, особеност, която се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско – евксинската флора на Кавказ. Флората на Странджа есложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в. Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”. Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика; странджанска боровинка; тис; кримски чай; пирен; Йорданово подрумиче; битински синчец; странджански дъб;мушмула; калуна; източен сапунче; тамянка; понтийско (странджанско) бясно дърво; червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа. Символ на парка е цъфтящата с приказнокрасиви огромни виолетови цветове странджанска зеленика. Над 75% от площта на парка е заета от дъбови и букови гори. В тях се срещат кавказки, средноевропейски и мадитерански представители на растителния свят. Странджанският регион, включително крайбрежната ивица на Ахтопол, е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре запазена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница. Птиците в Странджа планина са особено многобройни. През определени периоди от годината броят на птиците достига 257, което представлява 68% от всички птици, които могат да се намерят в България. Голяма част от тази бройка са мигриращи птици, тъй като един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – ВИА ПОНТИКА (Черноморски маршрут) минава над Странджа планина. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 – в Световната червена книга. В областта между устието на река Велека, местността Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават: малка бяла, сива и гривеста чапла, бял и черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков и ливаден блатар, осояд, обикновен и белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др. В парка се срещат 54 вида бозайници, като вълци (популация от 20-25 броя), диви свине (460), сърни (660), чакали (2000), диви котки, зайци. Особено внимание заслужават. Световната „Червена книга” и списъците на различни конвенции и споразумения. Интерес представлява и тюлена монах също включен в Световната „Червена книга”. В Националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа. Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстърсмок, жълто- коремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др. Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. В Световната „Червена книга” са записани 12 вида. Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В Световната „Червена книга” са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа” е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега около Ахтопол се срещат 48 вида риби, от които 2 са в Световната „Червена книга”. В морето от бентосните (дънните) животни представители са: черната ядлива мида, заела подводната част на скалите край брега, карболомията и бялата пясъчница, заровени в пясъка на плажовете, рядко срещаните стриди. „ветрило” и „калпаче”. Охлювите, населяващи плитката крайбрежна зона, бележат изключително голямо разнообразие. Рапанът – най-големият от тях, се заселва в акваторията на Ахтопол около 1950 г., за да стане напаст за мидите към 1980 г. Ракообразните са представени от най-големия черноморски крив рак паур, големия бял рак карцаля, черното криво раче, скаридата. Бялото плуващо раче живее на колонии по пясъчното дъно. Рядък представител на правите раци в пясъчната зона е и правият пясъчен рак. В малките ручеи под камъните и на брега живее кривият земен рак. Прави раци се срещат и в най-долното течение на р. Велека. Между кафявите водорасли се крие морският паяк. Най-често срещаните дънни крайбрежни риби са 10 вида попчета, морското сомче, скорпитът, четири вида морски кучета и лапини. В дълбоките води летува калканът, писията, морската котка и морската лисица. Есента край брега мигрира черноморската акула. Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби. Черноморската скумрия до 1963 г. масово мигрираше край брега на района през м. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията.Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-loviribolov.html
град Ахтопол - лов и риболов. Сладководните риби на Странджа предлагат богати възможности за туристите – въдичари. В Странджа няма да се налага да се редите на опашка, нито пък ще улавяте риби, които са хващани толкова пъти, че вече имат имена. Напротив, ще имате шанса да извадите диви и борбени екземпляри. Що се касае до морския риболов Странджа има може би най-красивото крайбрежие. Балканския полуостров. Хубавите плажове, пясъчните заливи, лагуните, естуарите, клифовете, плитчините, скалистите носове и полуостровчета са приютили многобройни морски обитатели. В морето e разрешен също и подводният риболов, с който е особено известен град Ахтопол. В Черно море са известни над 130 вида риби, от които 60 вида са предмет на риболов. Най-изобилна е хамсията, която преобладава в източната част на морето. На второ място е цацата, която се размножава далеч от бреговете. През пролетта мигрира по западното крайбрежие. Тези два вида са основата на хранителната верига за по-големите хищни риби. Мигриращи риболов по нашето крайбрежие освен цацата и хамсията са още: леферът, карагьоза, паламуда, сафрида, заргана, иларията, змарида и др. От дънните риби най- голямо стопанско значение има калканът и попчето. В малки количества се ловят барбун, меджит и др. Най-използваните риболовни съоръжения са: таляна, гаргъри, грипаволите с различна дълбочина и размер на очите, в зависимост от това за каква риба са предназначени, фустанелата и садето. Таляните са съоръжения за пасивен риболов на хамсия, цаца, скумрия, паламуд, сафрид, карагьоз и др. и представляват умело направени капани от пръти, шамандури и мрежи. Най-голямата моруна, уловена в таляна на „Ахтос”, тежи 536 кг., и от нея е добит около 80 кг. хайвер. За любителите на подводния риболов интерес представляват: кефалалът, лавракът и спаритът. На няколко места са създадени ловни полета и резервати, които допринасят за опазване на животинското и дивечово богатство на Странджа. Особен интерес за ловците от цяла Европа представлява Горския Бекас, който се среща в района на Странджа. Той е сравнително едра птица. Основното при протичането на лова са наблюденията и търсенето на тази толкова птица, трудната, изискваща майсторска стрелба. Още повече, че на бекаси се ловува от началото на ловния сезон през август до края на февруари, така че всеки сезон крие своеобразна прелест за ловците. Очите на бекаса са разположени така, че секторът на стереоскопичното му зрение напред е около 20 градуса, назад - 30 градуса, тоест, птицата вижда по-добре след себе си. Тази защитна приспособеност й помага предварително да забележи пернатия хищник или друга опасност и да я следи, без да мърда глава. Истинските ловни излети специално за лов на бекаси започват с опадването на листата на дърветата и появяването на първите утринни слани - някъде около началото на ноември. Бекасът излита тихо и вертикално нагоре, при което лъкатуши виртуозно между клоните на дърветата. Издигнал се над тях, той полита хоризонтално и за миг изчезва от погледа. Това прави стрелбата по него изключително трудна. Прицелването по вертикално излитаща птица е трудно, защото, за да дадем нужното предварение, е необходимо да я покрием с цевите, при което я губим от погледа си. Още повече че обраслата местност не ни позволява да я пускаме да се отдалечи, за да я покрием с по-широк сноп сачми. Обикновено по бекаси се стреля на десетина-петнадесет метра, когато сачмите се движат все още групирано, и за да уцелим, трябва много точно да се премерим. И се получава така, че на една ударена птица се падат поне по 4-5 изстреляни патрона. Но даже и тогава можем да се считаме за добри стрелци. С настъпването на зимата тези птици с не много твърди клюнове все по-трудно добиват храната си от замръзналата почва и отлитат към райони с по-мек климат. Не е задължително това да бъде чак в Африка. В определени местности и страни ловците признават само лова на бекаси и се обединяват в клубове със свои печатни издания. Там се произвеждат и много художествени изделия, свързани с този аристократичен лов. Защото той е съпроводен от много емоции, от пребиваването в разноцветната есенна гора и храсталаци, от спортния елемент, от трудната стрелба по бързо излитащата птица, от радостта при добиването на редкия трофей и от приятната умора след напрегнатия ловен ден. Най-подходящи са патроните със сачми N 6-8, в зависимост от разстоянието, на което ще стреляме вдигналата се птица. Бекасът е крехка птица и, засегнат дори само от една сачма, лесно пада.Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-zaahtopol.html
Информация за град Ахтопол. Ахтопол, древният черноморски град – Агатополис? Потърсим ли на географската карта на Бългагия град Ахтопол, ще го намерим кацнал от векове на красив скалист полуостров край Черно море, дълъг около 500 м., широк – около 300 м. и висок 20 м., на юг от Бургас и Царево, недалеч от бистрата река Велека, в полите на дивната Странджа планина. Най-южният черноморски град на България /около. 1500 жители/, е древен морски град, с богата история и популярен морски курорт. Намира се южно на 73 км. от областния град Бургас, на 14 км. от общинския център - Царево и международната магистрала /Е-87/, преминаваща по черноморското крайбрежие и гъстите гори на Странджа от Бургас, през Созопол, Приморско до Малко Търново и Република Турция – 130 км. Ахтопол отстои на 6 км. южно от с. Варвара, на 5 км. северно от селата Синеморец и 17 км. от Резово, на 6 км. източно от с. Бродилово. На запад от града се издига най-високия връх на рида Босна - Папия /501 м./. Богата е историята на Ахтопол, наречен според едни на любимата внучка на бог Зевс – Агата, а според други, на византийския пълководец Агатон – Агатополис, което преведено от гръцки означава „град на щастието” /доброто, любовта или благоденствието/. Символ на Ахтопол е кукумявката Агао. В района на Ахтопол климатът е характерен с къса и студена пролет, прохладно и сухо лято – температури от 22 до 26°C, продължителна, слънчева и топла есен с около 15°C, мека и дъждовна зима – температура около 0°C, 2 260 часа продължителност на слънчево греене, като е най силно през юни и юли. Летните горещини се понасят по–леко, отколкото във вътрешността на страната, поради редуващите се движения на морския бриз от морето към сушата и обратно, които ритмично освежават въздуха. Морето край Ахтопол е чисто от механични и химични отпадъци. Солеността на водата е 16% промила. Температурата на морската вода през юли и август достига до 24 – 25°C, тя е приятна за къпане до месец октомври, което дава възможност за удължаване на курортния сезон. Плажната ивица на град Ахтопол е покрита със ситен пясък и е дълга 2 км. Морското дъно пред плажната ивица е полегато и почти равно. Предлагат се всички удобства на съвременния плаж – атрактивни развлечения, заведения за хранене и други плажни разнообразия. Разчитайки на природните дадености Ахтопол все повече се оформя като модерен курортен център. на курортно – туристическата инфраструктура на града, изграждането на нови кокетни къщи и заведения за хранене дава самочувствие на жителите му и увереност, че туризмът и занапред ще бъде най-развивания отрасъл. Корабоплаването и морският транспорт от хилядолетия са свързвали Ахтопол с черноморските и средиземноморските страни и пристанища. Дълбок, удобен и добре защитен в миналото, ахтополският залив е удобно място за приставане и обслужване на тогавашните ветроходи. С годините, в резултат на рушителната дейност на морето и ерозията, североизточният бряг е разрушен и наносите запълват най-удобната част за пристан в залива. В днешно време поредица от твърди скали представляват естествен вълнолом. Пристанът е изместен на юг и древният мост е заменен с. Благодарение на пристанището и търговията, градът неведнъж е бил икономически и културно развит, а неговите богатства са причин а често да бъде превземан, ограбван и разоряван. И винаги благодарение на морето, пристанището и трудолюбивите жители, Ахтопол възкръсвал и славата му се разнасяла далеч по света. До 1913 г. в ахтополското пристанище домували до 45-50 кораби, платноходи и много рибарски лодки. Сега в пристанището влизат и излизат само рибарски лодки, които през зимата се изтеглят на брега. Ахтопол определено е едно от най-добрите места за почивка по родното черноморие. Той привлича туристите от години с плитките си плажове и многобройни заливи. Съчетанието между гора, море, река, девствена природа и мекият климат правят този район уникален природен феномен. Докато не го видиш, е трудно да повярваш, че такова място наистина съществува. Невероятното разнообразие от флора и фауна, ще Ви накарат да се чувствате като в приказка – далече от забързаното ежедневие без грижи и проблеми, сред природна красота и етнографски богатства. Ахтопол е признат за най-екологичния град в Европа. Той е смесица от красота и удобство, защото там се намират едни от най-привлекателните условия за туристите. Освен това градът все още може да предложи спокойствие в някои свой части, а това никак не е малко!Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-stai.html
Стаите на Вила Жани гр. Ахтопол: Вила „ЖАНИ” разполага с: 1 – апартамент – две двойни стаи с кухненски бокс. Стаите са с велинградско хотелско обзавеждане с матраци, баня и тоалетна, тераса с маса и столове, климатик, телевизор с кабелна телевизия, хладилник и интернет. За по-непретенциозните клиенти вилата разполага с 2 двойни и 1 тройна мансардни стаи с общ санитарен възел и хладилник. Стаите са с телевизор с кабелна телевизия, отлична панорама и интернет. Вилата предлага на своите гости барбекю с голяма маса сред красиво озеленения с цветя двор. Още снимки и подробна информация за стаите на Вила Жани гр. Ахтопол:Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-etnos.html
Град Ахтопол - нрави и обичаи. Когато Бог решил да сътвори Странджа, не изрекъл нито дума - само се усмихнал. И от тази божествена усмивка тя се родила. Скътала я в себе си Странджанската земя и я запазила во веки веков. Затова и днес продължава да прилича на усмивка – сдържана, загадъчна, неуспяла от скромност да се излее в щедър смях. Откъдето и да я погледнеш, обгърната в меки, вълнообразни контури, тя плува, струва ти се, в безкрая... Исторически факт е именуването на Странджанския масив в древните епиграфски паметници като Астейска планина, на името на тракийското племе а с т и, живяло по тези земи над Византион. Несъмнено желанието за един по-друг тип култура - по-топла, по-ярка по тонове, по-експанзивна и артистична по настроение, намира своя пристан в дебрите на Астея. Интересните археологически обекти очароват посетителите със своето величие и мистичност: долмени, тракийски светилища, жертвеници, мегалитни гробници, надгробни могили и некрополи са безмълвните свидетели на събития отпреди хилядолетия по тези земи. Особен колорит внасят самобитния фолклор, обредите и обичаите на местното население, като: Кукеровден, Лазаровден, Великден, Еньовден, Пеперуда и Коледуване, които разпалват въображението и стоплят душата. Странджа е земя на църкви и параклиси пръснати навсякъде из планината, наричани в този край манастирчета. Тук витае една загадъчна духовност, която по неповторим начин допълва впечатленията от красивата природа и зрелищни пейзажи. Странджанският етнос притежава уникално присъствие на обреди, които не се срещат никъде другаде по българските земи. Забележителна особеност са изобилието от летни веселия - панагири, на които цяло село (преди, а и сега се възражда отново) се отдавали на почивка през жарките дни. Само тук може да се срещнат обичаи като филек, Мара и Лишанка, както и мистичните нестинари. Нестинарството е неповторимо явление, което не е само зрелище - ходене върху жива жарава от боси хора, а и стар древно- жречески обичай от античността. Нестинарският обряд и до днес се практикува, всяка година в деня на Св.Св. Константин и Елена - 3-ти юни (по стар стил). Въпреки, че вековете са наложили своя отпечатък върху изумителния танц върху жарава, този действащ от тракийско време ритуал е успял да запази и до днес основните си черти. Легендата разказва... Когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък, не само, че прескочил огъня, но почнал и да играе в него. Тогава Бог казал: Този момък да се казва Константин. Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена. От тогава в огъня почнали да играят и жени Нестинарството е в чест на летния слънчев кръговрат, съпроводен с обредно обхождане на селото с иконите на Константин и Елена, и с нестинарски тъпан, които имат за цел да пропъдят болестите и да се придобият повече здраве и плодородие в селото. Това е езически обичай на християнска почва, чуждо на нашите обичай и вярвания явление. Нестинарството е харизма – то избира човека, а не човека него. Човек се ражда такъв. То е от тези обредни системи чиито корени са много дълбоко в самото възникване на представата на човека за земното и свещеното. Уникалността на чудото е играта в огъня, която се предава от поколения на поколения. По време на играта в огъня нестинарят изпада в транс и стига до особени измерения от където черпи информация за миналото, настоящето и бъдещето. Танца върху огъня е около две минути, без предпазни средства, а самия ритуал може да продължи и на следващата вечер.Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-legenda.html
Легенда за основаването на гр. Ахтопол. Придружен от синовете си, Посейдон пръв пристигна на Олимп за съвeта на боговете. Когато той отиде при Зевс, синовете му приеха човешки образ и най-красивият от тях беше Делфин. Разхождайки се, те видяха на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки. Делфин се доближи до едната, усмивката на която грееше като слънце и моментално стопли сърцето му. Коя си ти, красива девойко? Най-красивата от всички и най-милата на Олимп. Като се усмихна отново, девойката му рече: Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко? Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя. Така от искрата на запознанството пламна огънят на една голяма любов. Свенливо момъкът помоли баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Гръм и мълнии разтърсиха Олимп като чу за това Зевс Кронион и изгони сватовниците. Помръкнаха лицата на двамата млади. Разделиха се, но любовта им не угасна. Дни и нощи Делфин се мяташе из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнееха и се биеха в скалите край брега. Моряците не смееха да влязат в това море и го нарекоха Аксейнос Понтос (Негостоприемно море). Агата по цял ден седеше в покоите си и плачеше за първата си любов. Вечер излизаше на вън и разговаряше с луната и любимата си птица – кукумявката. Всеки ден Делфин изпращаше по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщаха без вест от нея. Изпрати и Агата любимата си птица Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него. Долетя кукумявката край брега на морето. Кацна на крайбрежните скали и започна да го зове с всичка сила. Защо така крещтиш, зловеща птицо? – Чу тя глас да идва от морето. Кои си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовтаи търся Делфин, за да му я предам. Аз съм Делфин. Горко ми? Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп. Ще я открадна? – реши Делфин. – Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя преспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето. Така и стана. Майката на Агата – Хера, която познаваше земните и божествени билки, намери и свари настойка от приспивно биле и като го наля във виното на Зевс, той заспа дълбоко и спа дълго. Агата целуна благодарно скъпата си майка и полетя с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон. На скалата, където беше кацнала кукумявката, блестеше дворец от мрамор. В него въведе Делфин своята любима. Събуди се Зевс и като разбра измамата изпрати палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца. Когато пристигнаха палачите, видя ги кукумявката, макар да беше нощ, и закряска зловещо и предупредително. Събуди се Делфин упоен от любовта на Агата и събра свитата си. Пренесе любимата си в лодка, а палачите примами до морето. Боят беше жесток, но победи любовта. Заживяха щастливи Делфин и Агата. Народиха им се много деца и създадоха град. Нарекохаго Агапи-полис /град на любовта/. Най почитана в този град между птиците беше кукумявката Агао /символ на щастието/. Слънцето кротко галеше с лъчите си сините води на морето и то нежно целуваше с окротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплуваха от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекоха тово море Евксинос понтос /гостоприемно море/. Обратно към: За АхтополВила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-plajove.html
Централния плаж на град Ахтопол се намира на около 350 м. от Вила „Жани”. Плажната ивица е с дължина 2 км. Съчетанието между иглолистна гора, море, девствена природа и мекият климат правят този плаж и района около него уникален природен феномен. Тук водата е подходяща за къпане от май до октомври. Пясъка е златист и фин, морската вода в залива на плажа е спокойна и кристално прозрачна. Предлагат се всички удобства на съвремения плаж – чадъри, шезлонги, заведения за хранене, дискотеки, и всякакви други плажни разнообразия като: водни колела, джет, банан, водни ски, разходка с лодка и много други. Плаж устието на река Велека. На 5 км. от град Ахтопол, точно преди село Синеморец се намира най-уникалния плаж от южното черноморие. Плажа на устието на река Велека се намира в широк открит залив, пясъчната му ивица е своеобразен между морето и река Велека. В единия му край е живописното устие на реката. Дълбокото море, вълните, специфичния пясък правят плажа уникален и любимо място за тези, които искат да са насаме с природата. Плаж Бутамята наричан още южният плаж на село Синеморец е охраняем и е най-посещаван. Има широка пясъчна ивица заобиколена от гора. Предлагат се атрактивни развлечения, заведения за хранене и други плажни разнообразия. Ако той ви се струва оживен, на юг се редуват два плажа, запазили дивата си девствена природа. В южния край на Бутамята започва пътека, по която се стига до плаж Липите. Той е слабо посещаван, заобиколен от гъста гора. И представлява приятно място за тези, които предпочитат усамотението. На около километър от плаж Липите се намира плаж Листи. Плажът е малък и закътан. Достъпен е само пеша. На 11 км. южно от град Ахтопол, между село Синеморец и село Резово е отбивката за последния плаж преди границата с Турция. По около 1 км. черен път лакатушещ през гората се достига до обширен паркинг от кадето се открива невероятната гледка към може би най-красивия залив по нашето черноморие. Плаж Силистар е с дължина на бреговата линия около 1 км. и средна широчина 70 м. В левия му край е река Силистар. Гората докосва пясъчна ивица, а морето става постепенно дълбоко. Плиткото, топло море и нежния пясък правят плажа популярен и посещаван. Плаж Силистар е обявен за защитена местност през 1992 година. Защитени са брегът с интересни скали, пясъчната ивица и специфичната растителност. По дюните и скалите около Силистар гнездят редки и защитени птици, като: лешояд, скален орел, черен щъркел, кълвач, гълъб хралупар, бухал и други.Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-zabelejitelnosti.html
Забележителности в гр. Ахтопол. Крепостта Агатопол е строена от траки и гърци, римляни а по-късно и от българи и византийци. Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици е опасвала града и го отделяла от сушата. Изградена е от едроломени камъни, споени с хоросан примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртични тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 - 3 метра и височина до 7-8 м., с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртични тухли. На югозападната страна се е намирала главната порта с две бойни кули високи до 12-14 м. През 1971 г. крепоста Ахтопол е обявена за паметник на културата. Ахтопол, както и други древни черноморски градове от VI-IV век пр. Хр. е бил прочут с красивите и богати къщи, в основата предимно каменни, с помещения за риболовен и селскостопански инвентар, бъчви за вино и солена риба, с малки прозорчета и горен паянтов етаж за живеене, изграден от кирпич и облицована отвън с дъски. Днес е останала само една къща, която ахтополци тачат като. Църквата „Св. Възнесение Господне”. Разположена в североизточната част на полуострова, близо до морския бряг – ниска, еднокорабна с размери 17 х 7 м., изградена от ломен камък, измазана с хоросан. Вкопана в земята до 50 см., с четирискатен покрив, характерен за странджанските къщи, широка апсида, засводена отгоре и интересен иконопис с надпис „Богородица ширшая небес с младенеца”, разположен в кръгъл медальон. Предполага се, че е дело на иконописеца Йоан от Ахтопол и има дарителски надпис на гръцки език от 17 ноември 1796 г. Археологически музей в гр. Ахтопол. Археологическия музей в гр. Ахтопол, съхранява ценни находки от многовековната история на града: каменни котви с различна форма и големина, оловни щокове, керамика от около 3500 г. пр. Хр., монети, бронзови оръдия и оръжие от XVIII в. и най-голямото откритие – малка каменна брадвичка от неолита /късно-каменната епоха, около 5000 г. пр. Хр./, фрагменти от. Картаген /Северноафриканското крайбрежие/ на червенолакова трапезна керамика, сребърно съкровище от накити с позлата от XVII в., богато инкрустирани фиали с растителни и животински орнаменти, красиви обици, изящно украсени с фигури на орел, ориенталска /късносредновековна/ керамика от XV-XVII в. и много други археологически предмети. Построено в началото на ХХ век, с пари от дарения на организацията „Синове на Агатополис” от Америка, по проект на гръцки архитекти, от български майстори. С дебели 0,6 м. стени, облицовано по ъглите на стените, прозорците, портала и покривния фриз с червени тухли, докарани с гемии специално от Марсилия, то е било предназначено за шесткластно училище и за събрания. Стените на шестте класни стаи са дървени, което позволява лесно да се демонтират и преустройват в голям салон, с подиум и трибуна в дъното. Параклис - “Св.Константин и Елена”. Намира се на 2 км. югозападно от града. Възстановен е през 1972 г. от Панайот Демирев от гр. Ахтопол. Всяка година на 03 Юни, на празника на светците, там се провежда традиционен събор. В параклиса има аязмо със светена вода. Каменен великан край р. Велека. Точно пред исполина река Велека се влива в морето. Според легендата това чудновато скално образование бил митичен войн пазител. Той закрилял от хилядолетия местните жители от беди и нещастия. Мистиката около каменния исполин се допълва и от факта, че над него бе открита могилата на жрицата. това увеличава броя на хипотезите за произхода и предназначението на величествената скална фигура.Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg/ahtopol-ceniikontakti.html
Вила „ЖАНИ” гр. Ахтопол, ул. Яна №8 тел.: 0590/ 62647 GSM: 0889682889, 0897377151. Вила „ЖАНИ” - цени за 2008 г. от 26юли до 22август от 23август до 06септ. 2 двойни стаи и кухненски бокс. 2 двойни и 1 тройна стаи. Обявените цени от Вила „ЖАНИ” за сезон 2008 година са за стая, апартамент, или целия мансарден етаж и са в български лева. За групи се правят намаления според периода и броя на заеманите стаи. Във вилата не настаняваме домашни любимци, тъй като не са предвидени нужните за това условия и удобства. Заявки за резервации се приемат по телефон и се считат за резервация едва след превеждане на цялата сума или минимум 30% от стойността. Отказ от направената вече резервация и връщане на преведените суми, може да бъде направен не по-късно от 10 дни преди датата на пристигане. Резервация – чрез изпращане на капаро по банков път или с пощенски запис на посочените по-долу банкови сметки и адрес: Централна Кооперативна Банка: – Божанка Стоянова Моллова. IBAN: BG89 CECB 9790 1086 5661 00. BIC на ЦКБ АД: CECB BGSF. Обединена Българска Банка: –! За суми над 100 лв. – Стоян Василев Моллов. IBAN: BG36 UBBS 8002 1085 1289 10. BIC на ОББ АД: UBBS BGSF. За информация и резервации: Вила „ЖАНИ” област Бургас, община Царево град Ахтопол, 8280 улица Яна №8 тел.: 0590/ 62647 GSM: 0889682889 GSM: 0897377151Вила Жани Ахтопол Ahtopol. Почивка по Южното Черноморие. гр Ахтопол
http://vilajani.hit.bg
Вила Жани на гости Ви кани! Добре дошли на сайта на Вила Жани. Една от най-атрактивните и търсени оферти за почивка в Ахтопол. Вила Жани Ви предлага отлични условия за настаняване по време на Вашето туристическо или друго пътуване в Ахтопол. Ако търсите квартира в Ахтопол за да отседнете по време на Вашата ваканция Вила Жани е идеалният избор за Вашата почивка. Вила Жани гр. Ахтопол. На тиха и спокойна пресечка на главната улица, между пристанището и плажа в центъра на града се намира Вила Жани. Вилата предлага отлични условия за вашата незабравима ваканция. В непосредствена близост до Вила Жани са съсредоточени многобройни магазини, ресторанти, кафенета и бирарии. За 10 минути, гостите на Вилата могат да стигнат до плажната ивица на Ахтопол. Предлагаме Ви комбинация от: - Превъзходно разположение; - Отлични условия за настаняване; - Модерен стил и уют; - Комфорт, професионализъм и добри цени. Това прави Вила Жани Вашият избор в Ахтопол. Ахтопол АХТОПОЛ ахтопол Бъдете наш гост! Очакваме Ви! Ahtopol AHTOPOL ahtopol. Ahtopol ahtopol Ahtopol ahtopol Ahtopol ahtopol Ахтопол ахтопол Akhtopol achtopol. © 2005-2008 Вила Жани Ахтопол Ahtopol© 2009 internethoteli.com. Всички права запазени.